Как да съобщим на близките си, че ни предстои бариатрична операция?
В първия епизод на подкаста „С ВИТА срещу наднорменото тегло" гост на Поли бе и психологът от екипа на Болница ВИТА - Деница Анастасова. В разговора си те засегнаха една от най-чувствителните теми за пациентите, а именно как да съобщим за предстоящата бариатрична операция пред близките си.
Полина Георгиева: Днешната ни тема съм я изпитала от личен опит: Защо най-често пациентите крият от родителите и близките си, че се подлагат на бариатрична операция? И как да съобщим новината?
Да започнем от там – има ли стигма болестното затлъстяване и съответно хирургичните интервенции?
Деница Анастасова: За съжаление има стигма, въпреки, че д-р Иванова каза, преди предаването, че 50-те, 60-те години затлъстяване е класифицирано като МКБ. И въпреки това продължават да битуват погрешни схващания, че е мързел, недостатъчно желание, ниска хигиена, ниска интелигентност…
Тази стигма има негативно влияние върху хората и дори има доказателства, че води до тревожност, депресия, ниска самооценка. Хората започват да избягват социални контакти, стават по-затворени, избягват да търсят медицинска помощ.
Полина Георгиева: Тъжно е. Аз, когато реших да си правя операцията, в първия момент се зачудих как ще кажа… А след това се запитах, защо толкова се притеснявам, как да съобщя на близките си, при положение, че аз съм възрастен човек, на 30 години, вече съм си хванала живота, хляба в ръцете. Мога да кажа, че съм средно интелигентна. Защо изпитвам такъв страх да кажа, че съм решила да се променя и да си направя бариатрична операция?
Деница Анастасова: Въпреки, че сме големи и пораснали хора, родителите са ключови фигури в живота ни. Благодарение на тях, до голяма степен, сме хората, които сме. Дори и пораснали, динамиката все още я има между нас от време оно. Страхът е от реакцията, която очакваме.
Всеки един от нас, независимо, че е пораснал, иска да бъде одобрен от тези хора, приет, разбран. И съответно се страхуваме, когато очакваме това да не се случи.
Полина Георгиева: Мен много ме беше страх да кажа на моята баба. Тя е много мил човек, винаги ме е подкрепяла. Винаги ми е казвала да направя нещо за себе си. Но все пак тя е друго поколение… Как ще ѝ кажа за интервенцията? Ние сме такова семейство, където нямаме тайни. Всичко е открито и се казва.
Очаквах да ми каже нещо негативно. И с много страх подходих. А тя каза „Страхотно! Нямам търпение, след като си решила да го направиш!“.
А това е човек на 85 години тогава.
Докато съм споделяла на мой връстник, и получих толкова негативна реакция. Беше „енергиен вампир“, направо ме изцеди. Съжалих, че го казах. Как да съобщим такава новина?
Деница Анастасова: Именно затова е важно да преценим на кого си заслужава да споделяме и да си докарваме допълнително стрес. Баба ти може би е станала свидетел на целия път, който си изминала. Колко си се тормозила. И жената е искала, каквото и да направиш, просто да си помогнеш. Това е истинската подкрепа – човек да уважи личното решение и да подкрепи.
Как да съобщим новината?
На първо място е много важно да се информираме много добре, какво представлява самата операция. Защото много трудно се спори с човек, който е много добре фактологично подготвен. И какви биха били ползите за нас, ако си направим операция. Например, хора, които са преминали през бариатрична операция, 80% от тях са в ремисия на диабета си.
Съответно, когато сме добре подготвени, е хубаво да сме спокойни, да се опитаме да предразположим човека отсреща, да си изберем неутрална територия, ако се чувстваме по-спокойни.
Хубаво е да сме наясно със себе си защо искаме да направим тази операция, каква е нашата мотивация, за да можем да подплатим фактите с нашата мотивация и това, което ще ни донесе като полза.
Полина Георгиева: Де факто, трябва да сме с отворено съзнание и да можем да представим позитивните неща. В случая казваме, че това ще ни помогне: с диабета, ще ми намали теглото, ще реши проблема с кръвното, сънната апнея… Има много позитиви, важно е да кажем какви са положителните страни, да се подготвим, да кажем какво реално ще си правим.
Деница Анастасова: Можем да помислим каква би била реакцията, какво биха ни казали отсреща, за да знаем какво да отговорим. Какви са страховете на човека отсреща, дали се бои за нас, че тази операция е опасна. Рискът е колкото при махането на жлъчка и по-малък от смяната на тазобедрена става.
Полина Георгиев: Като подготовка имаш предвид да си пресъздадем разговор?
Деница Анастасова: Точно така!
Полина Георгиева: Да можем да предположим какъв ще е въпросът, и да го разиграем преди да кажем. Тук идва и следващият въпрос – има ли хора, на които не е добре да споделяме тази новина?
Деница Анастасова: Със сигурност има хора, от които очакваме да не ни подкрепят, които очакваме, че ще ни донесат стрес, ще ни накарат да се почувстваме уязвими. Ще ни разфокусират и ще ни разколебаят от взетото решение.
На такъв тип хора няма нужда да казваме. Отделно от това можем да кажем и след самата интервенция. Не е нужно да кажем цялата информация или част от нея.
Полина Георгиевa: Има някаква стигма и не споделяме, че сме си направили операция. А аз го казвам не всеослушание с всички. Имаме пациенти, които не са казвали на абсолютно никого, защото не искат да се знае, защото ще ги осъдят. Това на народопсихология ли се дължи, само у нас ли е така?
Деница Анастасова: Със сигурност е заради стигмата и неразбирането, че затлъстяването е болест и е комплексен проблем. Не опира само до това да спреш да ядеш. Има генетични, биологични, психологични и фактори на средата. И е много по-сложно.
Полина Георгиева: Има ли как за започнем разговора по-плавно, някакъв съвет?
Деница Анастасова: Хората сме различни. При някои да сме директни е супер, но ако искаме по-плавно, да предразположим човека, можем да започнем с това, че този човек е важен за нас. Искаме да споделим информация, която касае нашето бъдеще, грижата за нас самите. Това ще направи по-отворен човека отсреща. Съответно е хубаво да го чуем, какви са неговите притеснения, и да се опитаме да отговорим на тези притеснения. Да кажем как се чувстваме, да бъдем открити и откровени. И ако човека го е страх, можем да посрещнем тези страхове, да ги обсъдим. Да можем открито и честно да говорим за тези проблеми. И да помолим за подкрепа.
Полина Георгиева: Имаме една пациентка, която ми сподели нещо много интересно, на което да обърнем внимание. По повод въпроса ми, на кого да кажем и на кого не, тя ми отговори, че не може да излезе в болнични. И три дена след операцията се връща на работа. Като я попитах защо, каза, че е съобщила на работодателя си каква операция ще си прави, а той отговорил, че тя е като козметичните и за това не ѝ дава да излезе болничен.
Деница Анастасова: Това е част от стигмата – че операцията се прави главно за козметични проблеми.
Полина Георгиева: Направи ми впечатление, че когато няма да получиш никаква подкрепа, можеш преспокойно да си премълчиш. Не е задължително да казваме всичко. Как да му го съобщим?
Деница Анастасова: Действаме спрямо човека. Но бариатричната операция е малко по-различна от другите операции, които си ги правим по нужда, по спешност. Бариатричната е по избор. В крайна сметка преценяваме спрямо работодателя, доколко е разбиращ. Казваме, че отиваме на операция и толкова! Не е нужно да обясняваме какъв тип е операцията, ако смятаме, че няма да ни разбере.
Полина Георгиева: Деница, благодаря ти! Надявам се да се срещаме все по-често.
Целия епизод на подкаста "С ВИТА срещу наднорменото тегло" гледайте в този линк: