Как да задържим желаните килограми след бариатрична операция?

Насоки от психолога на Болница ВИТА Деница Анастасова

Бариатричната хирургия извършва трансформиращи операции, които влияят не само на физическото здраве на хората с болестно затлъстяване, но и на тяхното психическо и емоционално благополучие. Важно е да се знае, че операцията е само първата крачка в пътуването към по-здравословен и по-пълноценен живот. Широко разпространен мит е, че тя е „лесният начин“ за отслабване. Всъщност това не е вярно, тъй като, за да има добри резултати, които да бъдат задържани в дългосрочен план, са необходими ангажираност и промени в начина на живот, мислене и поведение.
   
Като успех при лечението на болестното затлъстяване бихме определили значително намаляване на телесното тегло, подобряване на здравословното и психическото състояние. Съществува друг мит, който гласи, че най-трудната част е отслабването, но всъщност най-трудно е да бъде задържано телесното тегло в здравословни норми. Бариатричната операция е като трамплин, който осигурява тласък да се случи така желаното отслабване, като същевременно се създава пространство, в което човек да пренастрои навиците си, да се откаже от някои от тях и да интегрира по-здравословни. Най-добре е подготовката и промените в начина на мислене и поведение да започнат още преди самата операция, особено, ако човек страда от хранително разстройство или друг вид зависимости.
   
В така наречения период на „медения месец“, който може да продължи около година, се случва най-драстичната промяна в теглото, която подпомага мотивацията за промяна. След това отслабването се забавя и в един момент се стабилизира. В проучвания (Freire et al., 2012, Valezi et al., 2013), проследяващи дългосрочно пациенти, се съобщава, че между 14% и 29% от пациентите възстановяват повече от 10% от загубеното от тях тегло, което се свързва с неинтегрирани промени в мисленето и поведението, които са необходими за поддържане на сваленото тегло дългосрочно. Недостатъчното отслабване или връщането на сваленото тегло се отдава на нездравословно хранително поведение като емоционално хранене (Mathus-Vliegen, 2006), постоянно похапване на малки количества храна през деня (Colles et al., 2008) и загубата на контрол при хранене (Kofman et al., 2010). (Sarwer et al., 2008). Емоционалното хранене е много често срещан проблем сред кандидатите за бариатрична операция. Приблизително 60% от пациентите, които преминават през предоперативна психологична оценка съобщават за такъв тип поведение.
   
Факторите, които насърчават устойчивото дългосрочно отслабване включват промяна в нездравословното хранително поведение, спазване на диетичните препоръки (Sarwer et al., 2008),  физическа активност (Welch et al., 2008) и посещение на групи за подкрепа (Livhits et al., 2010).
   
За да се случи промяната в нездравословното хранително поведение е необходимо да се потърсят причините за него. Важна стъпка е достигането до това кога и как се е развило, каква е била и все още е неговата роля. Като резултат от това се създава пространство за промяна и възможност да се отговори различно в бъдеще. Необходимо е пациентът да бъде наблюдателен и осъзнат за преживяванията и поведението си. Без да се познават хранителните модели е трудно да се определи какви промени е необходимо да се въведат. Психологическото консултиране е насочено да съдейства в тази посока, както и за установяването на активиращите стимули, мисли, емоции, които тласкат към емоционално хранене, загуба на контрол над храненето, преяждане или друг тип нездравословно поведение. Обикновено се наблюдава повторяемост на моделите и се работи в посока да им се противодейства и да се развият по-здравословни стратегии за справяне. Често подтиквам пациентите си да се замислят каква е ролята на храната в живота им и обсъждаме как могат да подобрят връзката си с нея.

Попълването на хранителни дневници или приложения помага за пълната осъзнатост при избора на храни и напитки, и влиянието им върху теглото. Записването е важно, тъй като има доказателства в посока, че хората са склонни да подценяват хранителния си прием с поне 40%, поради техните автоматични навици. По този начин може да се модифицира поведението в отговор на обратната връзка от дневниците и кантара. Осъзнатостта е едно от основните неща за задържане на постигнатите резултати. Хората, които мониторират диетичния си прием и тегло, спазват по-стриктно диетата си, тъй като са по-осъзнати за техните избори и последиците от тях. Пациентите, които консистентно мониторират хранителните си навици са с по-нисък риск от връщане на тегло. Това може да подобри увереността и усещането за контрол върху теглото. Изграждането на осъзнатост над храненето и изборите, които се правят е  ключово умение за живота след бариатрична операция.
       
Изглежда като очевиден факт, но дългосрочното придържане към бариатричния хранителен план е основополагащо. Изследвания ясно показват, че хората които не спазват дългосрочно хранителен план, са склонни да връщат тегло. Едно проучване съобщава, че пациентите, които не са променили хранителните си навици след операцията е двойно по-вероятно да имат незадоволителни резултати в отслабването. Друго проучване (Sarwer et al. 2008) проследява пациенти преди и след операцията и ефекта, който има придържането към диетата върху отслабването следоперативно. Открили са разлики в нивата на придържане към хранителния план на 20-та седмица /4-5 месец/ след операцията. Тези, които са се придържали към плана 20 седмици след операцията са свалили повече килограми през следващите 18 месеца. Тези, които не са били стриктни, са консумирали повече калории като цяло и са приемали повече калории от сладко. Това проучване подчертава важността на това човек да е сигурен, че следва плана в краткосрочен и дългосрочен план, за да избегне връщане на тегло. Това не означава, че се търси перфектност на 100%, а по-скоро „достатъчно добро“ спазване през повечето време. Достигането на 90% не 100% е по-постижимо и реалистично. Знанието, че имат право на нарушение в 10% обикновено помага на хората да останат стриктни в останалите 90%. Понякога, когато пациентите нарушат режима или не спазват установения план, може да станат свръхкритични и да преживяват провал, срам и безнадеждност. Важно е да се управлява реакцията, защото тя може да ги изкара за дълго извън режима. Препоръките са да се върнат към него възможно най-скоро, стъпка по стъпка и да се направи анализ на случилото се.
       
Едно от основните затруднения, които имат хората след операцията е, че се хранят прекалено бързо, на автопилот и не сдъвкват добре храната. Осъзнатото хранене  включва цялото внимание да бъде насочено към процеса и активирането на всички сетива като забелязването на външния вид, вкуса, аромата, температурата и текстурата на храната. Бавното и осъзнатото хранене е умение, което помага да се намали темпото и да се достигне до удовлетворение и ситост след изяждането на малка порция храна. Докато трае храненето не се прави нищо паралелно, а фокусът е само върху храната. Една хапка се дъвче поне 20 пъти, усещат се различните нюанси от вкусове на храната, извлича се максимално удоволствие и се дава време на мозъка да регистрира ситостта.
 
Планирането на менюто занапред е важна стъпка. Някои хора използват меню за цялата седмица и списък за пазаруване. При планиране е много по-вероятно да бъдат направени правилните избори и това да помогне в спазването. Активното планиране осигурява решенията за избор на храна да бъдат взети рационално, а не емоционално.  

Физическата активност е много важен аспект за успеха на бариатричната операция и поддържането на желаното тегло. Има данни, според които редуцирането на заседналия начин на живот в комбинация с повишена физическа активност може да подобри резултатите от отслабването след бариатрична операция (Bond et al. 2011). Различните нива на физическа активност, с която хората се ангажират директно повлиява успеха на отслабването. Физическата активност е също важна за психическото и емоционално благосъстояние и може да помогне на хората с обновяването /което често е затруднено предвид рязкото отслабване/ и подобряването на образа на тялото им. Изследвания сочат, че физическата активност може да повлияе в по-голяма степен върху задържане на постигнатото, отколкото за самото отслабване. Това е важно да се отбележи, тъй като много хора се тревожат за неспособността им да задържат постигнатите резултати, поради предишния им опит с диетите. Знанието, че физическата активност е ключов момент в поддържането на теглото, е обнадеждаващо. Изследване (Mundi et al. 2014) открива, че хората, които са свалили повече от 50% от излишното си тегло 1 година след бариатрична операция са се ангажирали със 120 минути енергична активност, 150 минути средна активност и 233 минути ходене на седмица. В сравнение с тези, които са свалили по-малко от 50% от тяхното излишно тегло, които са правили 40 минути енергизираща дейност, 86 минути средна активност и 188 минути ходене. Някои пациенти споделят, че се усещат по-свързани с тялото си след редовна физическа активност и тази осъзнатост би могла да се прехвърли и в други аспекти, включително и да са по-наблюдателни върху физическите ефекти след консумацията на определени храни и кога и как усещат глад и ситост.

Бариатричната операция предоставя освен възможности и предизвикателства, затова е ключова подкрепата от хора, които да са опора по пътя на промяната. Важно е да се помисли кои са близките в обкръжението, които ще продължат да окуражават и мотивират, да напомнят за прогреса, който е постигнат и промените, които човек е успял да въведе. С времето е лесно да се загуби фокуса върху това и е ценно да има кой да го напомни. Този човек може да бъде и терапевт. Групите за подкрепа осигуряват безопасно пространство за споделяне на преживявания и трудности, поддържане на мотивация и обмяна на знания, умения и опит. Създава се усещане за принадлежност, тъй като членовете на групата са в сходни обстоятелства и са си полезни едни на други с подкрепа, разбиране, насърчаване и стратегии за справяне.

Всяка промяна е трудна и носи известно количество дискомфорт, но когато тялото „крещи“ през болестта, в много случаи тя не е просто необходима, а животоспасяваща. Множеството изследвания, проучвания и консултации с хора, минали през бариатрична операция, са очертали важните опорни точки, към които човек да се придържа, за да бъде това пътуване успешно в дългосрочен план. Да се погрижиш за себе си и здравето си, за да водиш по-пълноценен начин на живот, е най-висшата форма на любов към себе си.

Библиография:
1. Bond, D.S, et al., 2011. NIH public access. Obesity Surgery, 21 (6), 811-814.
2. Colles et al., 2008. Grazing and loss of control related to eating: two high-risk factors following bariatric surgery. Obesity (Silver Spring).
3. Freire et al., 2012, Food quality, physical activity, and nutritional follow-up as determinant of weight regain after Roux-en-Y gastric bypass. Nutrition 28(1):53-8.
4. Kofman M.D. et al. 2010. Maladaptive eating patterns, quality of life, and weight outcomes following gastric bypass: results of an internet survey. Obesity (Silver Spring). 2010 Oct;18(10):1938-43.
5. Livhits et al., 2010. Behavioral factors associated with successful weight loss after gastric bypass. Am Surg 76 (10):1139-42.
6. Mathus-Vliegen, 2006. Long-term health and psychosocial outcomes from surgically induced weight loss: results obtained in patients not attending protocolled follow-up visits. International Journal of Obesity (31), pages 299–307
7. Мundi, M.S. et al. 2014. A qualitative analysis of bariatric patients` postsurgical barriers to exercise. Obesity Surgery, 24 (2), 292-298.
8. Sarwer, D.B. et al., 2008. Preoperative eating behavior, postoperative dietary adherence, and weight loss after gastric bypass surgery. Surgery for Obesity and Related Diseases, 4 (5), 640-646: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2610859/
9. Valezi et al., 2013. Weight Loss Outcome After Roux-en-Y Gastric Bypass: 10 Years of Follow-up. Obesity surgery (23), pages 1290–1293
10. Welch et al., 2008. Physical Activity Predicts Weight Loss Following Gastric Bypass Surgery: Findings from a Support Group Survey (18), pages 517–524