Анестезията в бариатричната хирургия
Решението за бариатрична операция обикновено е съпътствано от редица страхове и притеснения. Те са свързани както със самата хирургична интервенция, така и с подготовката преди нея и новите хранителни навици, които трябва да бъдат изградени, след като тя премине.
В поредния епизод на подкаста " С ВИТА срещу наднорменото гело" Поли Георгиева, модератор на Facebook групата, посветена на метаболитната хирургия, проведе интервю с д-р Ясен Грозев, завеждащ отделението по Анестезиология и реанимация на МБАЛ ВИТА, за да разкаже повече за преданестезиологичната подготвка на пациентите, както и да даде отговори на най-често задаваните от тях въпроси за анастезията.
В началото на разговора д-р Грозев сподели, че обикновено хората са уплашени, когато влизат в операционната зала. Страхуват се не толкова от самата операция, колкото от факта, че „лягат в ръцете на някого и не знаят какво може да се случи – това е най-стресовото.“
Преди бариатричната операция
Анестезиологът обърна специално внимание колко е важна подготовката за операцията. Тя предшества влизането в операционната зала. Прави се оценка на съпътстващите заболявания, преценява се здравословното състояние на пациента, за да се вземе решение какво е най-подходящо за него. Д-р Грозев подчертава, че не се работи по единен протокол, а съобразно нуждите на болния по правилата на индивидуалната медицина.
По време на интервенцията
В почти 100% от бариатричните операции се използва обща анестезия.
Прилагат се регионални техники като епидурални катетри, използването на локален анестетик, който се инфилтрира на местата на убождания на троакарите (При лапароскопската хирургия се правят един или няколко разреза с размери до 1см, в които се вкарват кухи тръбички наречени троакари. През тях с помощта на камера и микроинструменти се достига до съответния орган.) Тези убождания се правят, постъпателно, след заспиването на пациента и той не усеща нищо, поясни д-р Грозев.
Той разказа, че упойката се въвежда венозно. Това, което се подава с маската, поставена на лицето на пациента е чист кислород „от който не можете да заспите, но можете да се подмладите за кратък период от време. След кислорода в началото на анестезията следва венозен увод, Вие заспивате.“, каза д-р Грозев. Той допълни, че след това се поставя специална тръба в дихателните пътища на пациента, която осигурява неговото дишане по време на операцията. Ако се наложи, след като пациентът е заспал, може да бъде поставена сонда.
Будна анастезия
В разговора Поли Георгиева засегна темата за случаите, които сме виждали по филмите- когато пациентът се събужда по време на операцията и попита дали може ли да се случи това.
Д-р Грозев споделя, че „Бариатричните операции са като всяка друга операция. Човек на трябва да смята, че нещо прекомерно ще се случи. Напротив, това е един много елегантен начин за решаване на проблемите с наднорменото тегло. И анестезията си прилича много с другите анестезии. Ние не правим някакви адски извънредни неща.“
Според него, т.нар. „Будна анестезия“ е изключително сериозен проблем в съвременната медицина. За да се избегне това, в Болница ВИТА се прилагат модерни мониторни системи, висок клиничен опит на специалистите и взаимен контрол между тях.
Системите за контрол, които се използват измерват дълбочината на анестезията, която в цифрово изражение обективизира съня на пациента. Освен това се следят и неговите клинични показатели като цвят на кожата, начин на дишане и др. Целта на анестезията е оперираният да бъде с максимално отпуснато тяло, което да позволи на хирурга да свърши добре своята работа.
„Мога да кажа, че в нашата болница този тип инциденти са протектирани и профилктирани, посредством наличието на една съвременна техника, която дава възможност хората да са спокойни, че това няма да им се случи. Много голям е стресът при пациенти, които преживяват подобно нещо. Този стрес може да се развие дори след години. Това не е ендоактна пиеса – днес се случва и аз съм стреснат. Не! Това става после.
За да се избегне, идеята е да имаме целия мониторинг, да избавим пациента от такива преживявания. Субективното усещане при събуждането, не бива да бъркано с понятието аз бях буден, защото „Будната анестезия“ означава да можеш да опишеш оперативната дейност, която се върши върху тебе и това, което усещаш. А буденето от анестезия е това субективно преживяване, за което ние също полагаме усилия да спазваме протоколи, които гарантират в много голяма степен възможността да нямате дори спомен от събуждането. А да помните събуждането вече в болничната стая,“ коментира д-р Ясен Грозев.
Друг въпрос, който Поли зададе бе за рисковете и възможните странични ефекти от анестезията.
Специалистът подчерта, че „Подготовката за анестезията и краят на анестезията имат отговорност за преживяването на пациента. Гаденето и някой субективни преживявания от страна на стомашно-чревния тракт, въобще на горната част на корема са свързани със самия факт на интервенцията, която е ситуирана там“. Той поясни, че в последните две години в Болница ВИТА е въведен протокол на работа, благодарение на който, много малък пациент имат оплаквания като гадене и повръщане. Според него в тези случаи това се дължи на отклонения в някои ензимни системи.
Смисълът на бариатричната хирургия е да бъде кратка, най-малко травматична за пациента, а анестезията да е максимално оптимизирана за него.„Всички анестетици, които се ползват са практически едни и същи в цял свят. Препаратите са 5-6 на брой и те са доказани във времето, безопасни за здравето на пациента. Многократни анестезии, преживени също, нямат отношение към здравето на пациента.“
По въпроса за връзката между наднорменото тегло и лечението на Ковид 19, началникът на Отделението по анестезиология и реанимация на болница ВИТА, напомни, че „вирусът е изключително невротропен, той засяга нервната система. Води до склонност към тромбози, което е същината на неговите проявления. И по тази причина кислородният глад, който настъпва в организма е особено тежък за пациенти с наднормено тегло и особено голяма мускулна маса.“
Д-р Грозев сподели, че повечето пациенти по време на пандемията, които са били със свръх тегло са прекарали заболяването доста по-тежко от останалите. Като освен това е имало значение дали заболелите са били ваксинирани или не.
„Ковид беше едно голямо изпитание за хора с наднормено тегло, защото когато нямаш кислород, а той те лишава от кислород, ти нямаш сила. Като нямаш сила, едно тяло, което има нужда от много повече енергия много по-трудно можеш да го преместиш. Оттам застоят, залежаване, пневмонии, допълнително в самата ковидна пандемия, които се развиват“, коментира медикът.
„За по-пълните пациенти, което и да е друго заболяване е изключително тежко. В живота си съм се че чувствал абсолютно безпомощен в три случая. Единият беше с едно дете, доста години назад, вторият беше в Афганистан, там осъзнаваш, че имаш граници и не можеш да направиш нищо и трето беше Ковид. В тези случаи съм се чувствал безсилен.“, сподели д-р Грозев.
Той посъветва днес да не се неглижира заболяването. При заразяване е необходимо да се консултирате със специалист, защото не при всеки, преминава като грип, защото има хора, които са предразположени към по-тежко протичане.
Сънна апнея и анастезия
На въпроса дали сънната апнея, от която страдат повечето пациенти с наднормено тегло, влияе на упойката, анестезиологът отговори следното:
„Прието е като стандарт да се провежда известно време терапия на сънната апнея, поне два месеца предварително, преди оперативната интервенция, защото това покачва качеството на следоперативния ефект, който търсим. Мултидисциплинарният подход затова е такъв. За да може конкретният пациент да бъде обсъден между хирурга, анестезиолога, психолога, диетолог, невролог и едва тогава да вземем най-правилното решение.“ Медикът подчерта, че е необходима терапия на сънната апнея, защото тя води до исхимизиране (липса на кислород) в мозъка. Такова страдание, разпределено в годините, води до много тежки ментални проблеми за пациента. Проблеми в концентрацията, заучаването на нов материал, затова е важно това заболяване да се протектира.